Валери Петров

Валери Петров (псевдоним на Валери Нисим Меворах) е български поет, сценарист, драматург и преводач от еврейски произход. Роден е на 22.04.1920 г. в София. Баща му - д-р Нисим Меворах бил адвокат, обществен деятел и дипломат, автор на книга за Яворов. Майка му - Мария Петрова е преподавателка по френски език в една от столичните гимназии. Валери Петров учи в италианското училище в София от първи клас до 1939 г., когато завършва гимназия. През 1944 г. завършва хуманитарна медицина в Софийския университет.

Първите си стихове печата през 1936 г. в сп. "Ученически подем". През 1938 г. излиза от печат първата му книга "Птици към север" с псевдоним Асен Раковски. По-късно пише поемите: "Палечко", "На път", "Ювенес дум сумус", "Край синьото море", "Тавански спомен" и стихотворния цикъл "Нежности".

Участник е във втората фаза на Отечествената война като военен писател. След войната е един от основателите и зам. гл. редактор на в. "Стършел“. Служи като лекар във военна болница и в Рилския манастир. Работи в българската легация в Рим като аташе по печата и културата.

Работи като редактор в Студия за игрални филми, редактор на издателство "Български писател". Избран е за народен представител в VII ВНС. Академик на БАН (2003). Номиниран е за Нобелова награда.

Пише сценарии на игрални и анимационни филми. Преводач на Шекспир, Джани Родари, Ръдиард Киплинг, Сергей Михалков. Носител на: Литературната награда на Министерството на просветата за 1987 г., Наградата "Христо Г. Данов" за цялостен творчески принос (2006) Държавната награда "Св. Паисий Хилендарски" (2007). Вписан е в почетния списък на Международния съвет за детската книга за "Пет приказки" (1988).